Кажи си по-добра лъжа

Възможно ли е лъжите, които казваш на себе си да те нараняват повече от тези на останалите?

Ако от устата на бившето ти гадже, на шефа или дори на майка ти излизат гадни и болезнени
думи, все пак си способен да ги поставиш под въпрос. Казваш си: “Майка ми ме обижда, но тя е
нещастен човек така или иначе”. “Шефът ми се държа доста злобно днес, но всички знаем, че
бизнесът му върви надолу.” “Бившето ми гадже звучи налудничаво, но е нормално – напада ме,
защото късаме и се чувства безсилен/безсилна. Казва ми неща, които най-вероятно не мисли”.

Винаги можеш да рационализираш лошите думи, които чуваш от останалите.
Когато обаче ги кажеш сам на себе си: “Аз съм скучен/скучна, имам целулит/слаба мускулатура,
имам непоносим характер, нямам достатъчно пари, за нищо не ставам, остарявам” – всичко това те
прави човек с по-малка стойност. Повече от ясно е, че това са лъжи, но когато лъжеш себе си, умът
ти не разсъждава по адекватния начин. Това истинско ли е? Релевантно ли е? Не, просто го пуска
в съзнанието ти.

Останалите може да ни лъжат, но въпреки това можем да ги разберем, изпуснали са се. Да, но
когато лъжем себе си, трябва да имаме предвид едно важно правило. Съзнанието ни не знае и не
се интересува дали това, което му казваш е истина или лъжа, полезно или болезнено. Каквото и
да кажем на себе си, то просто попива. Когато казваш неща като: “Работата ми ме убива”. “Шефът
ми ме влудява”. “Това, което правя е безсмислено”. “На предела на силите си съм”. Умът ти не спира
за момент, за да помисли дали това, което му казваш е истина или не. Просто го пуска.
Отделете минута и помислете за лъжите, които говорите на себе си ежедневно.

Ще ви дам няколко примера:

– Ако дори само погледна тортата, ще надебелея

– Не мога да спестя

– Нямам избор

– Не зависи от мен

– Нямам време

– Полудявам

– Хронично изморен съм

– Нямам сили и енергия

– Децата ми ме влудяват

– Партньорът ми ме влудява

– Шефът ми е ужасен

– Заринат съм с работа

– Стресиран съм

Наистина ли си хронично изморен или си просто недоспал, или мъничко дехидратиран? Наистина
ли шефът ти е ужасен или просто те провокира, за да работиш по-добре? Ако нямаш никакви сили
и енергия, как избутваш деня си?
Когато си на път да се излъжеш, трябва да спреш и да се запиташ: “Какво си казвам и защо си го
казвам”? Ако си готов да се лъжеш, защо не си казваш по-добра лъжа? Осъзнаваш, че си казваш
лъжа, дори и да е на шега. Дори да е преувеличено, в стремежа си да звучи по-цветно. Току-що си
казал, че качваш килограми, само докато гледаш пицата. Не си спал от 3 дни. Можеш да изядеш
цял кон. Чакай малко… наистина ли можеш да изядеш цял кон? Не можеш дори да изядеш 1/8ма от коня.

Когато си казваш неща като: “Работата ми ме изстисква”. “Умирам от стрес”. Умът ти, чиято работа е да те запази жив на тази планета, си казва: “Ако тази работа те убива, ако обкръжението ти те
убива, ако стресът те убива, аз трябва да ти дам една страхотна и мощна паник атака, мигрена
(или друг вид болест), за да не можеш да се върнеш на мястото, за което ми казваш, че те убива”.
И всичко това се случва, понеже лъжеш себе си, несъзнателно и без да искаш. Всички го правим.
Включително и аз. Имам непоносимо главоболие, нямам грам енергия, всичко ме боли. Всички
тези неща рядко са истина, но съзнанието ни няма силата да определи дали са истина или не.

Вярва на това, което му кажеш. И ако му казваш лъжи, на които вярва, защо да не му кажеш по-
добра лъжа?

Например:

Виждайки тортата, вместо да си казваш, че надебеляваш си кажи: “Имам мощен метаболизъм,
който гори скоростно всичко, което хапна”.
Вместо: “Често забравям, не мога да се съсредоточа, много съм разсеян”, си кажи: “Имам невероятна
памет и много добра организация”.
Способността на мозъка е да приема всичко, което му кажем и да го направи истина. Това винаги
работи по един и същ начин. Винаги имаш избор – да разбереш защо се чувстваш толкова зле и да
се осъзнаеш.

Ето още едно:

“Клиентите ми са непоносими”. “Шефът ми е изрод”. Тук можеш да си кажеш:
“Достатъчно кадърен съм, за да се справя с това. Това, че клиентите ми са по-трудни, ми помага да
подобря уменията си в продажбите. Шефът ми е предизвикателство, но така или иначе се държи
така с всички и ме учи на най-доброто”.
Вместо: “Ужас! Зимата идва, чака ни депресия”, си кажи: “Да, по-мрачно е и няма толкова
забавления, но това е време, в което мога да напредна професионално, ментално, физически и
финансово”.

Запомнете – най-великата болка идва от собствените Ви лъжи. Искам да обърнете внимание на
всички лъжи, които си казвате. Малки или големи. Думите Ви оформят реалността Ви. Ако не
харесвате реалността, трябва да промените думите, които я оформят.
Приканвам всички Ви да отделяте по-малко време всеки ден и да обръщате внимание на това
какъв диалог водите със себе си. Ако ще лъжете себе си, както всички правим, си кажете по-добра
лъжа. Запомнете – ние изграждаме нашите вярвания, а нашите вярвания изграждат нас.
Нека Ви споделя, че при всички ни съществува нещо като пристрастие към потвърждение, което
означава, че търсим доказателство за това в какво избираме да вярваме. Кучетата са
непредвидими и хапят. Котките стоят настрана и драскат. Децата влудяват. На мъжете не им
пука, когато работиш за себе си. Всъщност нямаш време за себе си. Когато работиш за някой друг,
никога няма да имаш напредък, такъв какъвто го искаш.

Всички имаме право на избор и избирайки да използваме по-добър език, означава да избереш да
промениш живота си. Смело напред, сега. Идентифицирайте лъжите, които си казвате. И познайте
какво? Казвайки си по-добра лъжа, ще Ви позволи да живеете по-добър живот.

Ето няколко примера за полезни лъжи:

– Привличам любовта супер лесно.

– Имам невероятен ум.

– Проницателен съм.

– Доста съм добър в комуникацията си с хората.

– Щастлив съм.

– Обичам живота си.

Ще се изненадате колко бързо се променя всичко, когато си казвате по-добри лъжи.